СВЕСЛÒ, мн. -à, ср. 1. Гроздове, отрязани заедно с пръчките, окачени да висят, за да се запазят за по-дълго време; весло2. Бързаше да приготви казана за ракия, да свърже свеслата отбрано грозде за зимъс и да тръгнат. Ем. Станев, ИК I и II, 89. Под грубо издяланите дъбови греди висяха няколко свесла сухо черно грозде и китка пръхкава чубрица. К. Калчев, ЖП, 5. В мутвака е огнището, там са гредите със свесла грозде и сушено свинско месо. Н. Каралиева, ЯЧ, 62-63.
2. Връзка, сплит от царевични кочани, червени чушки или плодове, окачени да висят, за да се запазят по-дълго; весло2. Свесла мисири висят някъде под дълга стряха. П. Тодоров, Събр. пр II, 158. Обраха му дюкяна: една мера вино, две оки ракия, орехи, едно свесло червен пипер. М. Кънчев, В, 141. За нощуване отвеждаха гостите в най-горните стаи, гдето се сушеха ароматни жълти дюли, вързани на свесла. Ст. Загорчинов, ЛСС, 15.
– Друга форма: свѝсло.