СВЕСТЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Лице или организация, които чрез дейността си допринасят за духовното свестяване на народа си. Третий народен свестител като дяда Софрония и отца Паисия нашата черковна история има и дяда Неофита Бозвели. Д. Душанов, ИПХЧ, 261. Затова трябват училища, защото те са свестители на народите. З. Петров и др., ЧБ (превод), 264. Първите добри учители – това са истинските свестители на многострадалния български народ. УП, 1897, кн. 9, 1091.