СВЕСТЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от свестявам1 и от свестявам се. – Румяна лежи на леглото си, припаднала. Не дава признаци на свестяване. Б. Болгар, ОП, 88. Това били викове на пресекулки като свестявания в една агония, наближаваща своя край. Н. Антонов, ВОМ, 115. В турско време народните учители работеха за свестяването на народа. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 81-82. Национално свестяване.
СВЕСТЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от свестявам2 и от свестявам се; известяване, осведомяване, уведомяване, съобщаване.