СВЕСТЯ̀ВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Свестяване1. По свестяванието му се узна, че конът го бе ритнал над коляното в кокала, кой бе разцепен. Ил. Блъсков, КУ, 5. Достоен другар и сътрудник на Отца Паисия в полето на народното ни свестявание беше и преосвещеният Софроний. Р. Каролев, УБЧИ, 149. Тоя наш знаменит съотечественик [Раковски] посвятил е живота си в многотрудното и мъчно поприще на народното свестявание и развитие. ДЗ, 1868, бр. 47, 176.


Източник: Речник на българския език (онлайн)