СВЕТ неизм., м. Старин. Светлина (във 2 и 3 знач.). Час чародеен. Песен затрептява / .. в нощни глъбини. / Кат лебед птица ладья малка плава / на лунний свет по спящите вълни. К. Величков, ПССъч. ІІ, 120. Пламъци се борят в мрака, / свет и мрак – и в мрака свет – / тук изпъква лик разчорлен, / татък дрипав силует. П. П. Славейков, Ст, 31. Но там в бащини обятья, / кога те радост огради, / смисли, че общите ни братя / във мрак живеят и мъгли / и чакат тий със нетърпенье / небесний свет да ги огрей. / И в тях да светне просвещенье, / и мракът тъмен да развей. СбДЧ, 176.
◊ Проливам / пролея свет върху, на нещо. Остар. Книж. Разкривам, изяснявам, осветлявам нещо, давам възможност нещо да стане ясно, да се разбере правилно. Мнозина наши дейци по последните ни народни движения да напишат онова, което знаят, защото само по тоя начин ще да можем да пролеем свет на много забравени събития. З. Стоянов, ЗБВ I, 14.
СВЕТ, свèта, свèто, мн. свèти и светà, светò, мн. светѝ, прил. Старин. Свят. Тъкмо така и евреите, които били народът на бога, били наречени свет народ. А свет значи винаги или самия бог, или това, което е собственост на бога. Затова съботата, божият ден, е свет ден; храмът, домът на бога – свет дом; жертвоприношенията, оброците (дар на бога) – свет данък. Р. Русев, ЛМФ (превод), 444. Бил свет човек и чудотворен лечител. Господ сам му се явил насън и му посочил мястото, отдето извира лековита вода. Г. Караславов, СИ, 29. Определям този свет манастир за поселище, пребиваване и отдих за монасите и искам той да бъде завинаги самовластен и независим. Стр. Лишев, ГИ VII, 52.