СВЀТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от светвам и от светвам се. В далечината нарядко се появяват фаровете на насрещна кола. Следя машинално тяхното светване и гаснене и също тъй машинално сигнализирам с моите фарове. Б. Райнов, ГН, 214. Понеже редуването на светванията е много бързо, създава се впечатление, че и двете лампички светят едновременно. Г. Кузев, ПРУ IV, 15. При гръмотевичните бури ние виждаме най-напред светването, а после чуваме гърма. Физ. Х кл, 1951, 103.