СВЕТЀЙШЕСТВО, мн. -а, ср. Църк. 1. Обикн. в съчет. с притеж. местоим. ваш, негов, техен. За титулуване на главата на църквата (при обръщение или когато се говори за него). Обръщайки се към новоизбрания патриарх, те [гърците] казваха: „Отговорността, която лежи на Ваше Светейшество, е много голяма, от вас се изисква църквата и народът да бъдат в добро положение“. Л. Каравелов, Събр. съч. VII, 1967, 22. Ние молим Негово Светейшество Пия IX да пригласи за наша полза французкото правителство да ни защитава при изрядний наш самодържец Абдул Меджида против всяко неправедно притеснение и гонение, което зломисленото и безсъвестно гръцко духовенство може да дигне против нас. В. Бонева, ХИБВ, 58. На 6 октомври, неделя, тържествена света Литургия бе отслужена от Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей в съслужение с Техни Светейшества: йерусалимския патриарх Теофил, руския патриарх Кирил, сръбския патриарх Ириней. ЦВест., 2013, бр. 19, 8. Ний напълно са съгласяваме с Ваше Светейшество, когато издигате архипастирския свой глас против начина, по който действува Портата. Мак., 1871, бр. 15, 1.
2. Лице с такава титла. – Вие давате ли си сметка що говорите? – продължи все по-високо светейшеството. – Вие смятате какво, че ще разигравате крале, князе, кардинали! В. Мутафчиева, СД, 359. Наляво зееше преизподнята на мъката, в която рогатите учеха ум и разум различни величества, светейшества. Хр. Ботев, Събр. съч. I, 97. Тези двама светейшества навярно са много заети с друго, но освен тях има и други патриарси, които иначе разсъждават. Възр., 1933, кн. 8, 236. Неговия поглед е виждал всичката ирония на титлите и прозвищата, с които световните „величества“, „превъзходителства“ и „светейшества“ са скривали истинския си лик. Пл, 1924, кн. 4, 131.
– Друга (остар.) форма: святèйшество.