СВЀТЕНЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Отгл. същ. от свèтя. Когато късно нощем изтощените от светене последни лампи угасват, целият квартал заприличва на гробище. Пл, 2011, кн. 3, 47. Ако в небесното пространство има едно светило, което в действителност има 10 пъти по-малка сила на светене от нашето Слънце, ние ще казваме, че светимостта на това светило е 0,1. Г. Томалевски, АН, 317. Полярните сияния представляват характерни светения на небето, които се наблюдават главно в полярните области. К, 1973, кн. 3, 4.
◊ Студено светене. Спец. Светлинно явление при твърди, течни и газообразни вещества, при което поради поглъщането на видими и невидими лъчи светлината се излъчва без загряване на излъчващото тяло; луминесценция. Светлинното излъчване, което се получава от дадено тяло в резултат на облъчване с твърди лъчи или при електрически разряд, химични процеси и др., се нарича луминесцентно светлинно излъчване или студено светене, понеже тялото почти не повишава температурата си. Ел XI кл 1965, 64. Луминесценция или студено светене се явява при много вещества или смеси от вещества при известно състояние на възбуждане на молекулите им. Тогава те почват да излъчват лъчи с определени и характерни за веществото дължини на вълните в някоя част на видимия спектър. Н. Николов, М, 101.
СВЕТЀНЕ, мн. няма, ср. Църк. Отгл. същ. от светя̀ и от светя̀ се. Раздаването от обречения курбан и хляба на роднини и съседи се съпровожда обикновено и със светенето на масло. Ст. Генчев и др., ЕБ III, 149. Традиционни лечебни практики на някогашните духовници били светенето на масло за здраве на болния, паленето на свещи, изповядването, причестяването и миросването. Л. Старева, БМГ, 437. Спазвайки обичая, имаше светене и ръсене на вода. Ц. Родев, Б, 577.