СВЕТЀЦ, мн. -тцѝ, м. 1. Църк. Мъж или младеж, който със своя благочестив, праведен, богоугоден живот или заради подвизи и мъченическа смърт, претърпени в името на Бога и вярата, църквата е причислила след смъртта му към небесните покровители на вярващите като носител на чудодейна сила; светия. Кирил и Методий са наши славянски светци. Д. Талев, ПК, 61. Между тях [иконите] направи св. Георги със житийни сцени, които обрамчваха образа на светеца. Вл. Свинтила, СЗЗ, 191. Княз Борис I умира през 907 год. като монах в манастир. Впоследствие той е канонизиран от православната ни църква за светец. Ц. Цанов, БРИ, 110. От житието на светеца [Иван Рилски], написано от Георги Скилица, притежаваме днес един старобългарски превод. Ив. Дуйчев, РС, 57. // Само мн. Такива мъже или жени; светии. Идваха миряни, болни и здрави, за да се поклонят на мощите на света Петка, на свети Иван Рилски и на други светци, с които се славеха престолните черкви и манастири. Ем. Станев, А, 37. Бил съставен синаксарен пролог с жития на българските светци Иван Рилски, Петка Търновска. ВМКБД VI, 367. Една от легендите разказва как местни хора откриват икона на светците Константин и Елена сред останките от корабокрушение, станало по време на жестока буря, недалеч от мястото, където е изграден впоследствие манастирът. Б. Попов, БЧК, 53. // Такъв човек като покровител на отделна група занаятчии, на селище и др. Св. Спиридон е светецът на обущарите. Й. Йовков, ОЧ, 95. Нашто село тука било оградено сичко с манастири. „Свети Илия“ имаме, „Света Петка“ имаме. Тия са на селото ни светци. И. Недин, БРЛЕ, 8.
2. Диал. Религиозен обред и празненство в чест на такъв човек; служба, слуга2, светия, оброк. Службите – светец или слуга, са два вида: общи и частни (лични). Ив. Хаджийски, БДНН I, 39.
3. Прен. Изключително праведен, благочестив, добродетелен човек без недостатъци, слабости. Мравката (обръща се към Странджата): – Ето кому се покланям... Той е благороден и светец, защото има милост за бедния народ. Каквото има, дели с гладните и голите. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 12-13. Баща ми не е бил такъв светец, за какъвто го представяха. Не е идеал. Н. Стефанова, ПД, 155. От памтивека и до днес за българина учителят е жив светец. К. Странджев, ЖБ, 52.
4. Прен. Човек с големи заслуги за обществото, който обикн. е мъченик за осъществяване на някакво значимо дело. – Благодаря ти, синко – продума поп Харитон, – но вместо вода да беше ми дал куршум или отрова. – Не мога, отче, нямам сила да дам такова нещо на тебе, мъченик и светец. Зл. Чолакова, БК, 21. Стамболийски става знаме, става герой, става мъченик, става светец. И децата ще слушат легенди за него. М. Топалов, СБ, 260. Много подробности на тези исторически събития без неговото [на Захарий Стоянов] перо биха убягнали от нашето зрение. Нямаше освен това да се запазят, тъй вещо снети, моралните ликове на толкова мъченици и светци, на толкова скромни герои, оставили кости или увиснали на въжето за свободата на своя народ. М. Арнаудов, ЖТИ IV, 163. Селяните прости светец го [Левски] зовяха / и сбрани, сдушени във тайни места, / слушаха със трепет, с зяпнала уста / неговото слово, сладко и опасно. Ив. Вазов, Съч. I, 172.
5. Диал. Вид обреден хляб. При служба приготвяли два вида обредни хлябове, като единият от тях, наричан боговица, бил посветен на бога, а другият – наричан светец, бил посветен на „стопанина“. Е. Теодоров, ДНБФ, 71.
◊ Заприличвам / заприличам на светец. Разг. Придобивам външност, характерна за светец (в 1 знач.), ставам слаб, блед, изпит. – Уж си учен човек – каза сестра му, – а не внимаваш какво ядеш. Заприличал си на светец. П. Вежинов, НБК, 168. – Прибери се, тейко – убеждаваше го синът. – Виж се, заприличал си на светец, ще пукнеш тука – гълчеше го старата. Г. Караславов, КП, 57. – Как се чувствувате, приятелю? Не ми харесвате, заприличали сте на светец. – Нищо – отклони Иван. – Просто през зимата всички сме изтощени. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 1979, 261. Не зная на кой светец да се моля. Диал. Съвсем безпомощен съм, нямам при кого да отида за помощ, подкрепа. Правя се на светец. Разг. Ирон. Прикривам недостатъците си и се представям за много скромен и добродетелен човек. Бенедикт се отдръпна и каза: – Аз не пия. – Тази вечер ще пиеш, ще ти се отрази добре. Хайде, ела, не се прави на светец. В. Прошкова, БВ (превод), 190.
– Друга (остар.) форма: святèц.