СВЀТЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от свèтя като прил. 1. Който излъчва или отразява светлина. Изпълзяват отдолу пълчища с остри светещи щикове. Д. Габе, МГ, 200. В силна жар нагряваме парче кокс, върху който е направен някакъв знак с тебешир. Когато температурата стане достатъчно висока, тебеширеният знак се очертава като тъмно петно върху силно светещия кокс. Физ. X кл, 180. Ако трябва да видя на тъмно някаква слабо светеща точка, аз по-лесно ще я видя, когато в зрителното ми поле има други слабо светещи точки. Псих. X кл, 39. Светещо насекомо. Светещи организми. Светещи облаци.
2. Прен. За очи, поглед, лице – който има блясък и излъчва особена светлина като израз на душевно вълнение и др.; светнал. Мощно „ура“ разтърси тежкия летен въздух. Помощник-командирът погледна светещите от решителност очи на бойците и продължи: – Ние завършихме една война, но започваме друга! П. Вежинов, ЗЧР 1972, 244. Учениците споделяха пред целия клас историите, които са написали и публикували. Беше истинско удоволствие да гледам светещите им лица, когато ги четяха пред съучениците си. СбДГУНК, 2018, т. 1, 85. Развеждани из работилници, кабинети, музейни сбирки, машинни хранилища и др., със светещи погледи и младенческо въодушевление учениците слушат даваните им обяснения. Особено ги привличат морските бойни средства. МПрег, 1939, бр. 113, 10.