СВЕТИВЍТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Светивитово хоро. Остро неврологично заболяване, което се характеризира с неволеви, бързи, спазматични движения на крайниците и тялото; хорея. Всичко това прилича на светивитово хоро – каза камериерката, като се прекръсти. – Лекува ли се тази болест? – Сигурно! – отговори Луис. – Утре ще повикаме лекар. – Ако това е светивитово хоро, по-добре е да дойде свещеник! – Не, това не е светивитово хоро – сухо каза Луис. Д. Димов, ОД 1968, 58-59. Авакум беше ненадминат майстор в грима. За няколко минути можеше да се превърне в прегърбен беловлас старец. Понякога се явяваше пред хората като измъчен и блуждаещ човечец, безнадеждно страдащ от светивитовото хоро. А. Гуляшки, ПАЗ I, 298. ● Обр. Около полунощ се изви буря, Мария става да затвори капаците на прозорците, чиито дървени скелети се затресоха в светивитово хоро. Л. Дилов, ОС, 96.
– Друга (остар.) форма: световѝтов.