СВЕТЍЙСТВО, мн. няма, ср. Църк. 1. Положение, сан на светия (в 1 знач.) и на светица (в 1 знач.). Господ не е пратил хората на земята да стават светии. Светийството е трудна работа. Брат., 1936, бр. 174, 2.
2. Събир. Всички светии. Хрисим и религиозен е карловският дякон, но това не е достатъчно. Той не може да получи индулгенция, а още по-малко – място в пантеона на българското светийство. Н. Генчев, ВЛ, 175.
3. Качество на светия (в 1 знач.); святост. Ореолът на светийство у редица личности е изграждал техния авторитет сред религиозно настроените маси. Г. Лозанов, С, 263.
– Друга (остар.) форма: святѝйство.