СВЕТЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. 1. Светлинен. Дългата подготовка на артистите любители възбуди любопитството на гражданството, което още повече се засили, когато се достави специален прожектор за светилни ефекти. МПрег, 1934, бр. 3, 17. Трябва да съжаляваме, че тази всякак интересна пиеса не се остави за сцената на новия театър, където наистина ще има всички възможности за декоративни, светилни и технически ефекти. Нива, 1929, бр. 13, 6.
2. Който се отнася до свèтене, осветление. Проучват се и възможностите за оползотворяването на каналните газове метан и пр. за светилни и индустриални нужди. Серд., 1945, кн. 1-2, 56. Тази мас дава едно масло, дълго употребявано за поддържане горенето при светилните лампи. РО, 1923, кн. 5-6, 13.
◊ Светилен газ. Спец. Смес от леснозапалими газове, използвана в миналото за осветление и топливо. Спояването в разтопено състояние става с оксижен или с електрожен. С пламък, образуван от светилен газ и кислород (оксижен), се нажежават местата за спояване до разтопяване. А. Попов, АК, 355. Жълто-зеленият пламък на светилния газ за няколко минути само сгря водата в бойлера. Ал. Бабек, МЕ, 83.