СВЕТЍЛИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Рел. Място (постройка, храм, пещера, гора и др.) за поклонение на Бог или богове, където се извършват обредите на религиозен култ. В римско време в пещерата, при извора, който и до днес се смята като лековит, е съществувало светилище, от което са запазени няколко оброчни релефи с образи на Херакла, нимфите и пр. П. Делирадев, БГX, 88. Място за почитане на боговете били светилищата и храмовете. Ист. V кл, 1980, 92. Шъпнат [горите] отколешни легенди. Чак от времето на тракийските светилища, та до елинска и римска доба. Ст. Станчев, ПЯС, 100. Искахме да намерим прочутото древно светилище на Дионисий. В това светилище служела могъща пророчица. Н. Стефанова, РП, 144. Минарето на някогашната турска джамия падна. Бухали се загнездиха в опустялото отоманско светилище. А. Каралийчев, В, 50. Християнски светилища.
2. Рел. Най-святото място в храм, където може да влизат само свещенослужителите. Фараонът е първият жрец на божеството. Неговите статуи изпълват светилищата на храмовете и вярата, че те оживяват и извършват верските обреди, е дълбоко вкоренена в съзнанието на поданиците. Б. Колев, ИИ, 25. Колосалните статуи на боговете във вътрешното светилище на храма били направени от етруски художници от пръст и от дръво. Д. Манчев, СИ (превод), 259.
3. Прен. Място, което е свидно, скъпо за някого (обикн. даден народ или група хора) и предизвиква почитание, благоговение. Напредя ни е Батак със своите развалини, това българско светилище, тоя жертвеник за нашата свобода. З. Стоянов, ЗБВ III, 307. Младите са добри – те са надеждата, погледни ги в светилищата – училищата. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 60-61. Целта е „Ботевата алея“ да се превърне в едно светилище, което на всяка крачка да събужда дълбоки и трайни усещания. НК, 1970, бр. 52, 3. Пред входа на църквата [в Батак] имаше надпис от народния ни поет Ив. Вазов. Надписът гласеше: „Българино, кога влизаш в това светилище, снеми си шапката и дълбоко се поклони пред паметта на тези светии, които бяха най-зверски изклани от турчина“. МК, 1935, бр. 1, 3.
4. Прен. С несъгл. опред. Място, което е център на дадена важна дейност или на съвкупност от духовни ценности и е почитано; храм. Аз се наканих да се поразходя поне до театъра – това светилище на немската драма, свързано навеки с имената на Гьоте и Шилер. Др. Асенов, СВ, 21. Другото светилище на изкуството тук [в Пловдив] е Градската художествена галерия в сградата на Девическото училище, проектирано в 1879 г. от Йосиф Шнитер. М. Мелнишка, КГ, 200. Събранието прие с акламация следующата резолюция: Осъжда незаконното и грубо затваряние [на] светилището на науката – Университета, и изказва своите симпатии към г.г. [господа] професорите, които моли да държат високо знамето на народната просвета. Пряп., 1907, бр. 35, 4.