СВЕТЍЛИЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Който се отнася до светилище. Трапецовидните ниши край село Долно Черковище са светилищни центрове, свързани с култа към мъртвите прадеди, широко разпространени у траките. К, 1971, кн. 7, 7. В края на каменно-медната епоха се организират и функционират мощни храмови и светилищни комплекси за централизирано изповядване на култовете към върховните божества от праисторическия пантеон. ГДАНБУ, 1994, т. 1, 124. Този пласт е неравномерен и не обхваща цялата светилищна каменна площадка. Вероятно тук става дума за култово огнище, на което са се извършвали обреди. АОР, 2007, 293. В неговото [на олтара] дъно, тъкмо в средата, била вратата, водеща към Ерехтеевото светилище. Светилищната врата била образец на йонийска украса. Н. Райнов, ИПИ IV, 167. Светилищни изображения.