СВЕТЍЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Съд, обикн. плосък и с дръжка, в който се поставя фитил и течна мазнина, масло за горене, служещ в миналото за осветление. Вечерно време всички заспиваха с кокошките, защото пръстените светилници и газеничета едвам мъждукаха. А. Каралийчев, ПД, 78. В огнището пламтеше огън, горе, на малката извита стряха на огнището, беше сложен железен светилник, яркото му пламъче леко се полюляваше и като да плаваше на фитила си в разтопената лой. Д. Талев, ЖС, 174-175. Защо оставяш светилника под одъра? Ст. Загорчинов, ДП, 208. ● Обр. В ръцете си той носи светилниците на своите мечти, на челото му гори сребристата звезда на мисълта. Хр. Смирненски, Съч. III, 233-234. Първо, което жаждехме да видим, то е славната статуя на Свободата. Ето най-сетне и статуята, стъпила на гранитен пиедестал, държи величествено светилника на прогреса. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 36.
2. Прен. Книж. С несъгл. опред. Нещо или някой, който е източник, носител на духовна светлина някъде, в някаква област. Начов разкрива огромната роля на църквата като обединител, стожер и светилник на нацията в мрачните години на робството. Р. Ковачев и др., ОРС, 249. В краткото му [на св. Климент Охридски] житие се казва: „Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които обикновено народът знае и като българи“. ГСЕ, 33. Малко встрани цяла редица неразкрити още руини: поселенията на книжовниците от Преславската школа – първата наша академия: на Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, епископ Константин и още колцина светилници на разума, истината и доброто. П. Росен, ВПШ, 178. Пристигна в град Охрид – светилник на славянската просвета. А. Гуляшки, ЗВ, 73. От издателството „Нов свят“ ние ще черпим духовна храна, а книгите, които ще внасяме във Военното училище и казармите, ще станат истински светилници на просвета в казармената пустош. П. Илиев, ЛВ, 8.
3. Остар. Свещник. По полиелеят бяха запалени всички свещи, както и големите свещи от бял восък на двата медни светилника пред олтаря. Ив. Вазов, Съч. XIV, 6. В стойката му [на калугера Панарет] – в кръстенето, в служенето около светилниците и кандилата – имаше чудна привързаност към църквата. Д. Немиров, Б, 192. Всички полилеи и всички свещи по големите бронзови светилници горяха със силен блясък. Ем. Станев, ИК III и IV, 513. Дебелата лоена свещ хвърляше жълтеникава светлина от пиринчения светилник. Д. Марчевски, ДВ, 108.
4. Остар. Източник на светлина, осветително тяло. Най-сетне след продължително и мъчително плаване видяхме белокаменната кула на светилника, издигнат на остров Фарос. Тя бе висока повече от триста лакти. Д. Кисьов, ОД, 40. Аз тръгнах нагоре към Пера и като стигнах улиците, дето светеха газови светилници, угасих фенерчето си. Св. Миларов, СЦТ, 233. // Индив. Светило (в 1 знач.). Действието на Слънцето ся съединява с онова от Луната; действието на единий светилник ся бори с онова от другий. Ив. Богоров, КГ, 71.