СВЕТЍМОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Астрон. Количеството енергия, която се излъчва от звезда за единица време. Величината, която характеризира силата на светлината на една звезда в сравнение със силата на светлината на Слънцето, се нарича светимост на звездата. А. Бонов, СНА, 12. Свръхновата се проявява чрез огромно увеличаване на светимостта на звезда, която преди това е била едва забележима. А. Пройкова и др., ФЯ (превод), 361. Наблюдавайки в продължение на много години ярките звезди Сириус и Процион, Бесел открива в движението им особености, които можели да бъдат обяснени само с това, че те имат спътници. Но тези спътници имат толкова слаба светимост, че не са могли по онова време да бъдат видени в телескопа. Вл. Шкодров и др., ЕРМА (превод), 55.