СВЕТЍНЯ ж. 1. Място (храм, манастир и др.), реликва и под., които са обект на религиозна почит поради светостта си. Тия люде, които отиваха по всичките църкви и свети места, се надваряха да си купят бройници, кръстчета, иконки в памет от посетените светини. К. Величков, ПССъч. III, 5-6. Прочул се той [св. Иван Рилски] по всички славянски земи. И мощите му станали светиня. Ламар, ПР, 69. Всеки манастир се е гордеел със своите собствени светини. Б. Пенев, НБВ, 46. Бог чрез светената вода очиства и освещава човека. Тази светиня е необходимо да се приема от християните с благоговение, силна вяра и молитва. Амв., 2005, бр. 1, 9. Олтарът е предназначен за извършителите на тайнствата – за духовенството. Това е главната светиня на храма. ПСл, 1994, бр. 2, 13.
2. Нещо, което се почита като свято, свещено. Една нощ той, моят приятел, влиза в училището и спасил последните оцелели светини: една карта на България, един окъсан буквар и образите на св. св. Кирил и Методия. Й. Йовков, Разк. III, 124. Опълченците минаваха развълнувани. Музиката засвири за знамето. Чуваше [дядо Форьо] стъпките на тримата старци знаменосци. Идеха, носеха светинята! Колко спомени будеше тоя къс копринен плат! Вл. Полянов, ПП, 95. Тати недоумява как може да се намери човек, който да дигне ръка срещу вековните светини на българския народ – вярата и съгласието. Ст. Чилингиров, ХНН, 144. Тихо и скромно се отвори за публиката къщата на Вазов в София – най-скъпата наша светиня. Р, 1926, бр. 232, 1. Над родното име, език и завети – / светините наши – покруси и гаври. Ив. Вазов, Съч. V, 121. Пазя като светиня.
3. Остар. С крат. лич. местоим. в дат. Лице с духовен сан. Само младите негодуваха против думите на попа и говореха явно: – Греховни сме били, а? Пияници? Я нека се поогледа светиня му! Елин Пелин, Съч. I, 76. На въпрос от страна на светиня му кои сме и по каква работа ходим, отговорих, че сме хора пътници, искаме малко хляб. Той ни покани вътре, в най-чистата си стаичка, която притежава всеки свещеник. З. Стоянов, ЗБВ I, 321. – Няма никого, светиня ви – отговори къщната бабичка и хвърли метлата да дойде да се поклони и цалува ръка на духовника. – Де е докторът? – питаше той. – Не зная, отче – отговори жената. – Ах! – изпъшка игуменът и се запъти към вратнята. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 144. – Ще прощаваш, светиня ти, ама къде да намеря поп Стойко от Котел? – Аз съм. В. Мутафчиева, ЛСВ, 657.
– Друга (остар.) форма: святѝня.