СВЕТЍТЕЛСТВАМ, -аш, несв., непрех. Църк. Обикн. за представител на висш епископски чин (патриарх, митрополит или епископ) – изпълнявам дейността, служението си. В списъка на българските архиепископи от XII в. също се твърди, че първият български патриарх Дамян светителствал в Доростол. Р. Рашев и др., ПП VII, 275. За Висарион може да се каже, че е светителствал през XIII в. И нищо повече. Защото е много трудно да му се намери място между седмината патриарси (от Йоаким I до Йоаким III), управлявали българската църква между 1235 и 1300 г. Ив. Божилов и др., БС, 52. Светейшият патриарх Максим възглавяваше Българската православна църква и светителстваше над православния български народ повече от 41 години. ЦВест., 2013, бр. 6-7, 5.