СВЕТЍТЕЛСТВАНЕ ср. Църк. Отгл. същ. от светителствам; светителство. Известното ни за живота и дейността на патриарх Сава по принцип не е малко. Неговото светителстване е във времето на някои от най-важните събития в сръбската и балканската история през втората половина на XIV в. – смъртта на цар Стефан Душан (1355 г.), началото на османските завоевания на Балканите. Г. Николов, БСО, 458-459. Вече имахме възможност да изтъкнем и благоговейното отношение на Димитър Хоматиан към запазените в Охрид съчинения на св. Климент. Почитта си към българския първоучител той изразява, като споменава и други материални паметници от светителстването му в онези краища. Ил. Илиев, ОАБ, 206. На 14 май 1937 г. при светителстването на Доростолския и Червенски митрополит Михаил е възстановен Басарбовският скален манастир. ЦВест., 2008, бр. 20, 8.