СВЕТЍТЕЛСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Църк. Светителствам. Съществували са множество епископски и митрополитски катедри, на които са светителствували много св. отци, прославени не само със своето строго православие, но и с просветителната си дейност. Д. Цухлев, ИБЦ I, 148. Не е известно кога именно са светителствували в Ловеч тези пет души митрополити, но трябва да приемем, че те са светителствували преди 1360 година, защото през тази година Ловчански митрополит бил Партений, името на когото непременно би било вписано в синодика, ако някой от вписаните би светителствувал след него. А. Иширков, ЛЛ II, 6. В трите вакантни български епархии от Македония предишните титуляри не можеха да се върнат и двама от предишните титуляри и до днес светителствуват в България като Пловдивски и Видински митрополити. БПр, 1894, кн. 9, 196.
– Друга (остар.) форма: святѝтелствувам.