СВЕТЍЦА, зват. -о и -е, ж. 1. Църк. Жена или девойка, която със своя свят, благочестив, праведен, богоугоден живот или заради подвизи и мъченическа смърт, претърпени в името на Бога и вярата, църквата е причислила след смъртта ѝ към небесните покровители на вярващите като носителка на чудодейна сила. Света великомъченица Злата Мъгленска живяла през XVIII век в село Слатина, Мъгленско (Македония). Според житието ѝ при отказ да се отрече от християнската вяра и да приеме исляма, светицата бива изтезавана и убита. М. Иванова и др., ОЕ, 286. Св. Мавра е сред най-почитаните от гръцките жени светица. Нейният празник е на 3 май. Българите също почитат светицата, но сред тях тя е известна с името света Черна. П. Асенова и др., БЕЛК, 275. Роден е [св. Василий Велики] в Кесария Кападокийска в знатно християнско семейство. Грижи за неговото възпитание полагат майка му Емелия и баба му Макрина, канонизирана по-късно за светица. Г. Бакалов, В, 83. В една от гробниците са намерени керемиди, върху които с кирилица са изрязани имената на православни светци и светици. Ж. Въжарова, СП, 268. Мощи на светица.
2. Прен. Изключително праведна, благочестива, добродетелна жена без недостатъци, слабости. „Който додеше в чифлика за нещо, Антица не го връщаше празен“ – тъй казваха. Антица ще пригледа болни, ще зарадва сираци, ще даде хляб на гладни. За всекиго Антица имаше добра и сладка дума. „О, майко, светица си!“ – пришепна Нона. Й. Йовков, ЧКГ, 208-209. Болният изкарваше изпод одеялото своята немощна десница, хващаше ръката на жена си и я милваше нежно и с обич. Той знаеше дълбоко в душата си, че това са последните му неми думи на обич и признателност към тая жена светица. А. Каралийчев, С, 248. Леля ти Гена какво милозливо сръце има! Каква чиста и блага душа! Леля ти Гена е светица! Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 33. – Дивачко! Усойнице, която аз мислех за невинна гълъбица, светица. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 70. Молитва към жена ми. О, земна Богородице, която / не Бог, а мойте три деца роди, / светице над светиците, / най-свято те моля: днес и вечно с мен бъди! Д. Дамянов, КТИ, 76.
3. Прен. Жена, която понася трудности, жертва себе си в името на някакво значимо дело. В женския иконостас на българските – не знам мъченици ли, светици ли, или героини да ги нарека – най-горе стои образът на Баба Тонка. Ст. Цанев, БХ ІІ, 207. Въла, една от безбройните български майки светици, се бореше юнашки със сиромашията, за да даде на детето си всичко, което имаха и другите панагюрски деца. Ц. Родев, ЧБС, 133. Майката светица простираше грижовно крило над съпруг, деца и старци. Ив. Xаджийски, БДНН, 10.
4. Диал. Икона; куна1, кунизма. Запалеше си кандилцето над иконостаса, дето висеше кръст, светица с образа на Рождество Христово, направеше си молитвата. Ил. Блъсков, ДБ, 14. – Недей плака, но по-добре ела двамца с тебе да са помолим Богу пред светиците. У, 1871, бр. 9, 138. Забелязвах, че баба Минка, каквото нещо имаше за кътане, като поменика, осветеното върбово клонче от Връбница, великденската си свещ, набутва ги в едно долапче зад светиците. ШСл, 1937, бр. 20, 2.
◊ Правя се на светица. Разг. Ирон. Прикривам недостатъците си и се представям за много скромна и добродетелна жена. – Ще ти изнеса всички кирливи ризи, да не се правиш на светица. Да знаят нашите управници що за стока си. Кр. Григоров, ПЧ, 121. Значи затуй не я забеляза, затуй я отмина! Заради тая безсрамница, прикрит въглен, дето се прави на светица! Мъж не поглежда в очите. На хоро не излиза. А то и тя. С турчин знаци си прави, както селски моми и ергени уговарят да се срещнат на тлака. П. Бобев, К, 14.
– Друга (остар.) форма: святѝца.