СВЕТЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. 1. Църк. Мъж или младеж, който със своя благочестив, праведен, богоугоден живот или заради подвизи и мъченическа смърт, претърпени в името на Бога и вярата, църквата е причислила след смъртта му към небесните покровители на вярващите като носител на чудодейна сила; светец. Датата на празника [Тодоровден] се определя по лунния календар и е първата събота след Сирни Заговезни. Още от Ранното средновековие на този ден българите почитали християнския светия Тодор, който в иконографията е представен като ездач на бял кон, борещ се с ламята. Я. Христова, БТКИ, 171. Този монастир е от старо време и е построен в чест и памет на светията Йоаким, един от духовните ученици на св. Иван Рилски. ААМ, 82. В деянията на светиите има много примери на християнски мъченици от първите векове, пострадали за отказ от военна служба. Възр., 1909, кн. 3, 168. След това (в 800 година) Карл се коронясва за римски император, а империята му бе наречена свещена. Карл мислел, че след Бога и светиите той е бил призваният да бъде покровител на християните. УП, 1925, кн. 9-10, 802-803. Трифон Зарезан е светията на лозарите. Жития на светиите. Мощи на светия.
2. Рядко. Светец (в 3 и 4 знач.). През всичките тези години той [Грашев] имаше и приятели, и противници, на такава работа светия не можеш да бъдеш. Д. Фучеджиев, Р, 299. Войнство българско в доспехи нови свети! / Ридаят всички и целуват им нозете. / Светии! К. Христов, ЧБ, 112.
3. Обикн. мн. Диал. Религиозен обред и празненство в чест на светец (в 1 знач.); служба, слуга2, светец, оброк. – Нали бързаше да не ни изпреварят бабките. Не бойте се, те всичките ще допълзят след нас. Че то кой ходи по „светиите“. Само старите жени. А. Каменова, ХГ, 109. – Кого пъдиш, а! – Вас! Света неделя е днеска! – Кметът кога води половин село да му жъне, тогава светии няма. Г. Караславов, Избр. съч. I, 195-196. Недвижими празници. Именуват са ония светии, които са случват секоя година в едно време. Хр. Павлович, А, 74. Служение на светите дни. Служението на светиите захваща от 14-и октомврий. СбНУ VI, 228.
4. Диал. Специален обреден хляб, който се прави на този празник (Н. Геров, РБЯ).
5. Остар. Рел. Християнин. Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида. Д. Монов, ИБП I, 1179. Господи, чул съм от мнозина за тоя човек [Савел] колко зло е сторил на Твоите светии в Йерусалим. Библ. 2013, 1246.
◊ Кланям се като на светия някому. Разг. Изразявам голяма почит, голямо уважение към някого. Не зная на кой светия да се моля. Разг. Съвсем безпомощен съм, нямам при кого да отида за помощ, подкрепа.
– Друга (остар.) форма: святѝя.