СВЕТКÀВИЦА ж. 1. Мигновен ярък електрически блясък върху небето, обикн. във вид на зигзагообразна светеща линия; мълния. Навън отново валеше. Плътни облаци зачерняха небето. Светкавици прорязваха мрачината и полето потреперваше от тътена на гръмотевиците. Ив. Планински, БС, 31. Светкавица блесна. И гръм. Едър град затрака по стъклата. Д. Калфов, Избр. разк., 372. Светкавици разцепиха небето. Оглушителен гръм разтърси земята. К. Петканов, БД, 219. При електричните бури най-напред виждаме светкавицата, а по-късно чуваме гърма, макар че той се образува в същия миг, когато блясва и светкавицата. Физ. X кл, 1951, 21. ● Обр. Секретарят очакваше светкавица от студен гняв, но вместо това господин генералният директор се разсмя. Д. Димов, Т, 257. – Искаме осемчасов работен ден. – Но, господа, това е вече бунт! – Това е само първата светкавица, господин министър-председателю! А. Каралийчев, НЧ, 15. Те [вестниците] са, така речи, светкавици, които бляскат често през гъстите облаци на невежеството. Ч, 1870, бр. 1, 4.
2. Само мн. Прен. Бърз, краткотраен блясък при изстрел на оръдие, при удар между оръжия и др. Цялата височина беше покрита с кълба дим. В дима трепкаха светкавиците на взривовете. Ж. Колев и др., ЧБП, 47. Той [Емил] излезе на улицата, потънала в мрак, раздиран само от светкавиците на оръдията. Ив. Мартинов, СНУ, 175. Високи облаци от прах, които се местеха като грамадни смерчове, глух тътнеж от хиляди копита, светкавици на сабли и ура, страховито, високо. Й. Йовков, Разк. II, 224-225. Где бяха наистина десетките охранени, стройни и напети коне и кобили, които разпращаха светкавици наляво и надясно, когато минаваха по селските калдъръми? Д. Калфов, Избр. разк., 239.
3. Обикн. мн. Прен. Ярък блясък в очите, погледа (обикн. при гняв и под.); мълния. Скараха се двамата дядови Еленови синове – Горан и Петко – за бащиното си имане. Настръхнали стояха двамата братя един срещу друг и в очите им пращяха светкавици. А. Каралийчев, АТАР, 166. Ужасният революционер, като довърши с трептяща от гняв ръка и под пожарните светкавици на погледа си члена [статията] във вестника си, изтропа нервно по оцапаната маса. Отвори се вратата и влезе старата му слугиня. – Предай члена в печатницата! – заповяда Марат. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 118.
4. Ярко осветяващо приспособление (лампа) за допълнително осветяване на обекта при фотографиране; фотосветкавица. Той бе имал ужасната идея да ме изненада при влизането ми, за да бъдела позата ми по-естествена. И за тая цел чичо Славов бе домъкнал фотоапарат със светкавица! Ем. Манов, МПЛ, 200. „За тези, които побеждават!“ – помисли си той. – Така ще озаглавя репортажа.“ И съжали, че не беше настоял в редакцията да му дадат фотограф със светкавица. Т. Монов, СН, 255. – Победителят на пустинята! Отдавна ви зная по име. Знаят ви всички. Светкавици святкаха, щракаха фотоапарати, в репортьорските бележници се нижеха малки думи, които щяха да прославят нашия герой. А. Гуляшки, Избр. пр II, 296.
5. Остар. Телеграма, която се изпраща възможно най-бързо, или поръчка чрез телефонист на телефонен разговор с абонат в друго населено място, която се осъществява веднага, експресно. За телеграма „светкавица“ се заплаща цената за обикновена телеграма в двоен размер. ДВ, 1998, бр. 76, 18. Софийската телеграфо-телефонна станция съобщава на гражданите и на учрежденията, че освен съобщения като телеграми могат да подават и пълномощни, призовки и други оригинални документи. Могат да се подават като обикновени, бързи или светкавици. ВН, 1960, бр. 2824, 3. Цената за разговори „светкавица“ е три тъпи по-висока от таксата за обикновен разговор.
◊ Като светкавица. Много бързо, с голяма бързина. – Сега тя се е венчала вече – му пресече ума като светкавица мисъл и зад сянката на тази мисъл сякаш потънаха всички възпоминания. П. Тодоров, И II, 152. Вестта за помиряването на двамата карезлии бееве се занесе като светкавица в харема. Ц. Гинчев, ГК, 165. Мятам / метна светкавици. Разг. Гледам гневно, свирепо. Божил (мята светкавици към него [Власи], готов да се нахвърли, и ругае през зъби). Н. Хайтов, ПЗ, 77. Той подтичваше със злокобна решителност, очите му мятаха светкавици, а устните му бяха свити в зла усмивка. За него часът на разплатата бе настъпил. Ц. Родев, ЧК, 165. В такива моменти, особено когато гласът му [на П. П. Славейков] трепереше с изблиците на благороден гняв и тъмният му поглед мяташе светкавици, в цялата му настръхнала и внушителна фигура имаше нещо величаво и покоряващо. М. Николов, ЖЛС, 88. Поразявам / поразя като светкавица някого. Разг. За някаква мисъл, факт, вест, думи и под. – изненадвам силно някого; стъписвам, шокирам. Като светкавица го порази мисълта, че собствено молитвата не е за живот, а за смърт. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 470. – Да не е Минка? Тоя въпрос ме порази като светкавица. Кръвта ми възвря в жилите и сърцето ми почна силно да тупа. – Той знае всичко, аз съм уловена! БПр, 1896, кн. 6, 39. Със скоростта на светкавица. Разг. Много бързо, с голяма бързина. Калоян гледаше неподвижно пред себе си и съобразяваше със скоростта на светкавица: ако убиеше куманските вождове, разярените кумански орди щяха да опустошат България. Ст. Цанев, БХ І, 327. Със скоростта на светкавица той се мушна под протегнатата ръка на жената, завъртя се и ѝ нанесе жесток удар в гърба. Тя залитна напред и се завъртя силно. Кр. Георгиева, О (превод), 188.