СВЕТКÀВИЧНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от светкавичен (във 2 и 3 знач.). Изведнъж ледовете се размърдаха. Неочаквано ледът, на който се излежавахме, се разпука надве. Всичко се разви с такава светкавичност, че Мекюсак не успя да мръдне от мястото си. Св. Колев, КЗМ (превод), 34-35. Следващият удар се насочва срещу летището. Поради светкавичността на атаката нито един-едничък американски самолет не е имал възможност да се издигне във въздуха. МСг, 1942, бр. 3, 48.