СВЕТЛЀЙШИ, -а, -е и -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Епитет на високопоставено светско или духовно лице. – А как е със здравето си първият господар на държавата, светлейшият ми баща? А. Гуляшки, ЗВ, 376. – Е, мой светлейши везире! – рече той. Ст. Дичев, ЗС II, 386. Знаеш грижите ми покрай еретиците. Не са ми ясни съветите на светлейшия отец. М. Смилова, ДСВ, 129. Това, което си намислил, светлейши князе, не е хубаво. Хр. Пелитев, ХО, 100.