СВЕТЛЀЯ, -èеш, мин. св. (рядко) светля̀х, прич. мин. св. деят. (рядко) светля̀л, -а, -о, мн. светлèли, несв., непрех. 1. Ставам постепенно светъл или по-светъл в сравнение с преди. Противоп. тъмнея. Вече съвсем се разсъмна. Небето към изток все повече светлееше и скоро върховете на дърветата отсреща се окъпаха в злато. Д. Марчевски, ДВ, 110. Светлееше първа зора. Селото изникваше от мрака. М. Яворски, ПОББ, 5. Духалото се свиваше и отпущаше. Жаравата, близната от диханието на големия мях, светлееше и гаснеше. Д. Спространов, С, 256. С повишаване на температурата тъмночервеният цвят на лъчението започва да светлее – то става оранжево, след това – жълто и накрая светлината става почти бяла. Й. Малиновски, ХФ, 55. Светлеят модри небеса, / с пурпур се изтокът облива. Ст. Чилингиров, СБД, 17. // Само безл. светлее. Става постепенно светло при зазоряване. Противоп. тъмнее. На изток беше започнало да светлее, небето се откройваше ослепително ясно и чисто и подсказваше жарък летен ден. Д. Ангелов, ЖС, 310. Започна да се разсъмва. Колкото по-светлееше, толкова повече се разгаряше битката. П. Здравков, НД, 232-233.
2. Изглеждам светъл или се откроявам с по-светъл цвят от заобикалящите ме предмети или на по-тъмен фон; белея. Противоп. тъмнея. Вътре в къщата – върху врата на една затворена стая – светлееше в мрачината бяло картонче. На него пишеше: „Вадим Лазаркевич, художник“. Г. Русафов, ИТПД, 101. Младият подофицер от портрета е кривнал фуражката, очите му светлеят и гледат далеко. Ст. Станчев, HP, 160. Ту тук, ту там надничаха току-що разлистени малини, до които светлееха лилави минзухари. П. Бобев, ГЕ, 6. Срещу му [на Левски], обкръжено от черното було, светлееше нежно моминско лице. Ст. Дичев, ЗС I, 566.
3. Излъчвам, имам слаба светлина, блясък. Противоп. тъмнея. Нощта светлееше от годежарските огньове. А. Гуляшки, ЗВ, 449. В дъното на тъмнината светлеят два града. Б. Трайков, ВО, 24. В огнището светлееше жарта. А. Михайлов, ДШ, 13. Духна [Дона] лампата, в тъмната стая светлееше само малката печка и продължаваше да бумти приспивно. Д. Талев, И, 218-219. В тъмнината отдалеч светлеят светила. В. Марковски, ПЗ, 306. // Само безл. светлее. Има слаба светлина някъде. Противоп. тъмнее. Той не запали ламба, по-добре му беше в тъмнината, пък и светлееше в стаята от месечината вън. Д. Талев, ГЧ, 42-43. Предвечерната светлина, що проникваше от двете прозорчета, не достигаше до тях [задържаните], ала в килията все още светлееше и макар и неясно, хъшовете се виждаха един друг. Ст. Дичев, ЗС II, 149.
СВЕТЛЀЯ СЕ несв., непрех. Рядко. Светлея. Противоп. тъмнея, тъмнея се. Над тая пролетна нощ едвам се светлееше небе, озарено от блясъка на хиляди звезди. Д. Талев, СК, 82. По склоновете на планините се стичат многобройни реки, а високо горе посред девствени иглолистни гори се светлеят кристално бистри езера. Л. Мелнишки, К, 14. Бляскава тиара се светлей. В. Марковски, ПЗ, 210. // Безл. светлее се. Светлее. Противоп. тъмнее, тъмнее се. Към три и половина часа от изток започна да се светлее. Нощната мрачина бавно се топеше и чезнеше. Д. Ангелов, ЖС, 344.