СВЕТЛЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от светлив. По своята светливост и с преломяването на слънчевите зари той [въглеродът] е най-як камък. Ч, 1872, бр. 13, 579. Венера се вижда в първата половина на годината на вечерното небе; в най-голямата си светливост са вижда на 27 мая и на 6 августа. Лет., 1876, V. Светливостта на въздуха като произлиза от слънчевите лъчи, е всякога съединена с топлината на въздуха. БПр, 1893, кн. 3, 118.