СВЕТЛЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Обикн. ед. Старин. Светлина (във 2 и 7 знач.); светлица. Противоп. тъмнина, мрак. Златото лъскаше и блестеше съблазнително под яркия светлик на двете светила. Ив. Вазов, Съч. XII, 44. Факли пръскаха светлик. Н. Райнов, ВДБ, 58. Залязващото слънце пръскаше в библиотеката ръкойка алени лъчи. Под техния светлик пергаментът златееше. М. Смилова, ДСВ, 213. Облян от неспокойния светлик на огнището, в одаята стоеше висок мъж. П. Спасов, ГЛЗЗ, 7. Той [Златаров] бегло спираше с мисъл на ония места от скроената си депеша, които представяха него лично в най-изгоден светлик. А. Страшимиров, Съч. I, 353. ● Обр. В детските им души грееше светликът на вчерашния незабравим ден. Цв. Минков, МЗ, 59. Те отнесоха надеждата на българите в Русия, дето нейният светлик никога не угасна! Д. Рачев, СС, 287.
2. Спец. Херметически затварящ се кръгъл прозорец от дебело стъкло с метална рамка, поставен на външните стени на кораб; илюминатор. Откритите отвори в палубите или подовете се обезопасяват срещу падане, а прозорците и капаците на светлиците се изготвят и разполагат така, че с тях да се борави лесно и да се почистват безопасно. ДВ, 2009, бр. 9, 36. Водата в трюмовете е могла да навлезе между разсъхналите се дъски и лошо прикрепените медни листове на дънната обшивка. Наличието на мокри вещи в салона и каютата на капитана може да се обясни с отворените светлици. К, 1974, кн. 1, приложение, 16. За да даде пример, старшият помощник Гастон се хвърля във водата. С мъка го спасява лодка. Тя измъква от водата още четири моряка, хвърлили се през светлиците на средната част. МСг, 1933, кн. 3, 13.