СВЕТЛЍКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който излъчва светлина, обикн. слаба. Весело е тогава [през нощта] да са намериш всред някоя гора под обсипаното със светликави звезди небе. Ив. Богоров, СИНЕ, 44. Дали е и месяцът светило като слънцето? Не е, нъ е тяло светликаво. Г. Икономов, КЗ, 3. Когато сме в мрачина, ако драснем с него [фосфора] по стената или на вратата, то по драснатото място са изписват светликави пръчици с една особена светлина. У, 1871, бр. 22, 345. ● Обр. Лицето му прилича на пълна месечина: лице светликаво, лъскаво. Л. Каравелов, Събр. съч. ІІ, 1965, 262.