СВЕТЛЍКАВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от светликав. Теорията за светликавостта на магнитите, или по-добре светликавото естество на магнетическите течения, остава вече второразредна истина. НСв, 1893, кн. 3, 77. ● Обр. Най-хубавите девойки от Гърция биле за покази на Скопаса и Пракситела, кога те са обезсмъртили с мряморите си, които са представяли майката на любовта в сичката светликавост на нейната хубост. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 31.