СВЕТЛЍНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до светлина (във 2 и 3 знач.). Качествените и количествените промени в светлинните условия от повърхността на короната на дърветата към почвата обуславят етажно разполагане на растенията. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 62. В областта на физиката [Гьоте] е изследвал светлинните явления. К. Гълъбов, ГБР, 154. За импресионистите основна проблема се явява скрепяването на мига с помощта на светлинните особености. От тази проблема произтичат редица особености в похватите на импресионистите и особено тази префиненост в стремежа да се скрепяват най-различни, едва доловими цветни нюанси. Изк., 1950, кн. 3, 212. Светлинен ефект. Светлинно излъчване. Светлинен спектър. Светлинен източник. Светлинни дразнения. Светлинен сигнал.
2. За устройство, табло и под. – който служи за изобразяване на надписи, съобщения и под. или за даване на сигнали за нещо чрез светлини. Джими се спря стъписан. Върху едно голямо светлинно табло трепкаха и изгасваха множество надписи. Л. Дилов, АЧ, 134. „Пътепоказател“ е светлинно устройство, служещо да покаже на другите участници в движението по пътищата, че водачът има намерение да измени посоката на движение надясно или наляво. ДВ, 2007, бр. 14, 32. Уреждането на движението е безупречно и се извършва от автоматични светлинни указатели. О, 1936, бр. 733, 2. Светлинни реклами.
◊ Светлинен лъч. Физ. Тънък сноп светлина, теоретически сведен до линия, сочеща посоката, по която се разпространява излъчената от източник светлина. Бърз влак, без да спира, би стигнал до Слънцето за около 200 години, а светлинен лъч или радиосигнал достига за малко повече от 8 минути. Н. Николов и др., СС, 19. Светлинен поток. Физ. Светлинна енергия, излъчена от източник за 1 секунда и разпространяваща се в цялото пространство или в част от него. Днес се приема, че всеки светлинен поток се състои от отделни елементарни частици, наречени фотони или кванти. Й. Малиновски, ХФ, 29. Светловодите се използват за пренасяне на светлинен поток в определена посока. ГТУ, 1995, т. 48, кн. 3, 191. Светлинна година. Астрон. Пътят, който изминава светлината за една година, като се движи със скорост от 300 хиляди километра в секунда. Най-ярката звезда на небето от съзвездието Голямо куче, наречена Сириус, се намира на 8,6 светлинни години. Д. Пеев, З, 11. Нашите радиоастрономични уредби ловят електромагнитните лъчения от разстояние десет милиарда светлинни години! К, 1967, кн. 7, 28. Светлинна картина. Остар. Образ, възпроизведен чрез прожекционен апарат; светлива картина. Като събитие в тоя конгрес се счита доклада на доктор Джордж Ритан от Сиракузкия университет. Тоя доклад е бил придружен със светлинни картини. ВЗ, 1935, бр. 22, 11. Много пъти аз за опит съм питал в най-долния клас: „Какво искате днес: да гледаме светлинни картини или да работим практически упражнения?“ – и мнението на болшинството е било винаги на страната на практическите занятия. УП, 1929, кн. 2, 188. Светлинно замърсяване. Спец. Нарушаване на естествената осветеност на определена територия, дължащо се на изкуствените източници на светлина (светлинни реклами, осветление на улици, сгради и др.), което оказва неблагоприятно въздействие върху здравето на човека и върху някои екосистеми. Въздухът бе прохладен, небето над тях – тъмно, с леки оранжеви оттенъци. Звезди вече не се виждаха поради прекомерното светлинно замърсяване. К. Велчев, ЕС (превод), 102.
~ <На> светлинни години. Много далеч (във времето, в развитието на нещо и под.). Етикетът „фолк“ се прикачва на съвременни музикални явления, отдалечени на светлинни години от същността на наследения от векове български музикален фолклор. Р. Танкова и др., СО, 248. За човека на Възраждането древнобългарският език и литература са толкова мъртви, недействителни като жива представа, като средство за задоволяване на естетически нужди, колкото и за нашата съвременност. Всяко произведение на средновековната литература през тая епоха вече губи смисъла си, идейно стои на светлинни години разстояние от борбите и потребностите на Възраждането. Кр. Куюмджиев, ИС, 96. На светлинни години съм от нещо, някого. Много съм далеч, различавам се в много голяма степен от постиженията или качествата на някого или от особеностите, степента на развитие на нещо. Сред поетите, които [Гео Милев] чете и превежда, фигурират вече Георг Тракл, Август Щрам, Иван Гол, Алберт Еренщайн и дори Блез Сандрар – все автори, чиито стихове са на светлинни години далеч от българската традиция. М. Димитрова и др., СМПС, 293.