СВЕТЛЍЦА ж. 1. Старин. Светлина (във 2 и 7 знач.); светлик. Към полунощ, в черната тъмнина отвъд светлиците на многобройните огньове, започнаха да се измъкват дружина след дружина хиляди ромейски войници. Д. Талев, Съч. ІХ [еа]. Та той си е бил обречен, за да остави след себе си спасителна светлина, една зирка в преизподнята на робския мрак, една светлица пътеводна! В. Начев, ЗД, 78. – Я ма ви пуснете на божа светлица, / слънце дето свети / и зари разлива. П. Р. Славейков, Съч. I, 1978, 350.
2. Остар. Стая с прозорци; соба, одая1. Същата българска селска обстановка, същият строеж на къщите – с преден ходник (судурма), светлица (одая) и килер. Т. Павлов, БМТ, 91. Край двете стени на светлицата бяха поставени широки одри, застлани с шарени постилки. Иван Асен хвърли кожения шлем върху единия одър, разкопча ремъка, който пристягаше кръста му и придържаше меча, и седна на единия край. Д. Мантов, ИАВ, 168. Като застудее, той прехвърля веригата и пиростията в първата, тъмна стая, дето също има огнище. През тук се минава в белосаната светлица, с прозорец на изток, с креват, печка и миндер. ОП, 1933, бр. 1, 30. Блудницата въведе пустинника в тесен двор, изпълнен с овошки и зеленина. Прекрачиха пруста и влязоха в малка светлица. Хип., 1928, кн. 1-2, 33.