СВЀТЛИЧКО нареч. Разг. Умал. от светло. Тръгна. – Да бързам, докато е светличко, а ти към полунощ… да не заспиш? Х. Русев, ПЗ, 131. Тръгнал на пръсти по палубата да види какво-що и първото, което зърнал, било една каюта с отворена врата, а в каютата – светличко, топличко, мека мебел и масичка. Д, 2014, бр. 158, 20. Дръж този фотоапарат и да отидем ей там, дето е по-светличко. Пък после и аз ще те щракна, да те имам за спомен. БЛ, 2019, бр. 208, 84.