СВЕТЛОВÒД м. Спец. Устройство за насочено предаване на светлинна енергия, представляващо сноп стъклени прозрачни нишки, по които светлината се разпространява чрез пълно вътрешно отражение; оптичен свързочен кабел. Светловодите се използват за пренасяне на светлинен поток в определена посока. ГТУ, 1995, т. 48, кн. 3, 191. Тъй като светловодът е тръба с голям диаметър (до 1 м), тези канали могат да служат за транспортиране не само на светлина, но например и на пречистен въздух. В този случай светловодът става едновременно и въздухопровод. НТМ, 1988, кн. 11, 13. Вече са разработени гъвкави, много тънки и достатъчно дълги светловоди, които позволяват телевизионно наблюдение на вътрешните органи на човешкото тяло. К, 1970, кн. 2, 9.


Източник: Речник на българския език (онлайн)