СВЀТЛОКЕСТЕНЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има светъл кестеняв цвят. Косата ѝ, светлокестенява, се смъкна, затули лицето ѝ. Ст. Марков, ДБ, 259. Светлокестенявите ѝ коси като да са порусели. М. Кремен, РЯ, 391. В купето бе влязъл и друг пътник. Изглеждаше на средна възраст, със светлокестенява брадичка. В. Геновска, СГ, 41.
2. Като същ. светлокестеняво ср. Светъл кестеняв цвят, светла кестенява боя. Боядисах си косата в светлокестеняво.