СВЕТЛОКÒЖ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек – който има светла кожа. Противоп. тъмнокож. Има само една свободна масичка, една жена седи на нея. Жената е светлокожа и светлокоса. Б. Априлов, Избр. пр III, 54. Появяват се [луничките] при светлокожи руси деца предимно през лятото. З. Станчев и др., ПНП, 881. Макар и да му напомнят за „етиопцпте“, които видял в Йерусалим, Анонимът от Пиаченца ясно определя „сарацините“ като отделна по-светлокожа номадска група от пустинята. Ал. Николов, ВУ, 242.
2. Който принадлежи към бялата раса; бял, белокож. Противоп. тъмнокож, цветнокож. Племето, разбира се, така и не научило, че светлокожият му гост не е тръгнал сам на път, че на голямото плаващо нещо е имало още дузина такива като него едри и смели мъже. Л. Дилов, ДЗ, 168.
3. Като същ. светлокож м., светлокожа ж., светлокожи мн. Който принадлежи към бялата раса; бял, белокож. Противоп. тъмнокож, цветнокож. Хората в Конго живеят средно трийсет и няколко години. Това важи и за светлокожите. Е. Кънева, Л (превод), 192.