СВЕТЛОКÒС, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек – който има светла коса. Противоп. тъмнокос. Али паша намираше някаква неопределима на пръв поглед прилика между мургавия кипърчанин и светлокосия руснак. Ст. Дичев, ЗС I, 25. Ще мога ли да имам един малък приятел у тоя светлокос четвъртокласник? Л. Александрова, ИЕЩ, 25. Боязливо приближиха / златокосите девици / .. / И момите светлокоси / гледаха ме простодушно. Ив. Вазов, Съч. IV, 123. Но от маса къмто маса свойта кошничка показва / светлокосата девойка с поглед смътен и нерад. Хр. Смирненски, ДБД, 18. Светлокосо момче.
2. Като същ. светлокосия(т) м., светлокосата ж., светлокосото ср., светлокосите мн. Човек със светла коса. Противоп. тъмнокос. Когато брястовете в една долина изчезнат, гибелта се пренася при брястовете в друга долина. „Да, но гибелта не засяга други видове!“ – каза светлокосото. Й. Радичков, СР, 187.