СВЕТЛОЛЕЧЀНИЕ, мн. няма, ср. Мед. Физиотерапевтично лечение или профилактика чрез светлинно лъчение от естествен или изкуствен източник (слънце или специални лампи); светолечение, фототерапия. Светлолечението включва УВ [ултравиолетови] облъчвания за повишаване защитните сили на организма. Д. Вачева, РУП, 36. Бе създадено физиотерапевтично отделение. Сега тук се прилага светлолечението, йонофорезата в лекуването на редица заболявания. СФ, 1986, кн. 1, 35. Що се отнася до лекуването на слънце, в първия ден от светлолечението се правят три сеанса по 5 минути всякой, при което се излагат само ръцете и краката. ВОбВ, 1931, бр. 254, 5.