СВЕТЛОЛЮБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. За растение – който обича светлината и вирее на места, където има силна слънчева светлина. Необходимо е да вземем под внимание и притока на топлина и светлина на различните склонове, като на южните склонове се разполагат по-топлолюбивите и светлолюбивите селскостопански култури. М. Минчев и др., З, 95. Най-високите дървета са най-светлолюбиви. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 62. Зеленчуковите растения се делят на силно светлолюбиви и по-слабо светлолюбиви. Силно светлолюбивите за своето нормално развитие се нуждаят от продължително интензивно осветление. Те не понасят засенчване. М. Алипиева и др., СЛГ, 32. Нарът е топлолюбива и светлолюбива култура и се отглежда в повечето от средиземноморските страни под формата на съвременни промишлени плантации. М. Пенков, ИНЗ, 109.