СВЕТЛООТРАЖÀТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. 1. Специален елемент, разположен обикн. симетрично с други такива елементи отзад, отпред или странично на моторно превозно средство и под., за очертаване на габаритите на превозното средство чрез отразена светлина; светлоотразител, светоотражател. Под задните лампи се поставят светлоотражатели, които очертават габаритните размери на автомобила отзад с отразена светлина. Кр. Бояджиев и др., УВ, 43. Задни светлоотражатели. Странични светлоотражатели.
2. Такъв предмет със същото предназначение, поставен самостоятелно на пътя, върху пътно съоръжение или носен от пешеходец и др. върху чанта, раница и под.; светлоотразител, светоотражател. Нощем ориентирането по пътя се подобрява значително, когато препятствията се обозначават със светлоотражатели, а крайните участъци на автомобилните пътища – с бели ивици или светлоотражателни стъкла. Н. Игнатов, ЧВ, 67.