СВЕТЛООТРАЗЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. Светлоотражател; светоотражател. За да участва в движението по пътищата, всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад. Светлоотразителите се разполагат симетрично от двете страни на превозното средство. ДВ, 1996, бр. 25, 4. Контролът над колата беше непостоянно явление и много скоро се превърна в изплъзващо се такова, а накрая, на един труден десен завой, маркиран от лявата страна на пътя с ярки светлоотразители, напълно изчезна. Колата ми направи зигзагообразно движение из тясната уличка, събори един от светлоотразителите, кривна обратно вдясно. Ю. Чернева, ИДУ (превод), 77.