СВЕТЛОПЍС, -ът, -а, мн. -и, м. и -тà, мн. няма ж. Остар. 1. Само ед. Фотография (в 1 знач.). В българските земи първоначално се използва думата светлопис, а хората, занимаващи се с тази дейност – светлописци, но постепенно се налага думата фотография. ГСУПФ, 2015, т. 108, 55. Там [в Държавния архив за фотографски документи край Москва] се съхранява албумът „Забалканский поход“ от фотографа А. Д. Иванов – единия от двамата най-изявени хроникьори на тази война. Когато разгърнах този албум, имах чувството, че до мен достига гласът на забравения майстор на светлописта, който започва своя разказ за преживяното след сто и тридесет години. ПрС, 2008, бр. 4, 109.
2. Фотографска снимка; фотография. За възрожденските фотографи и техните светлописи. ИЧ, 2013, т. 8, 477.