СВЀТЛОСЍН, -я, -ьо, мн. -и, прил. 1. Който има светъл син цвят. Противоп. тъмносин. В киното се случи до една дама със светлосини очи, толкова светли, че изглеждаха прозрачни. М. Грубешлиева, ПИУ, 246. Понякога ниско-ниско, почти докосвайки водата, се стрелваше светлосиньо водно конче. П. Бобев, ГЕ, 24. Светлосини бяха просторите в това слънчево утро над града. Ив. Мирски, ПДЗ, 48. Балканът открояваше своите светлосини очертания в необозримото пространство. К. Величков, ПССъч. I, 45. Светлосин минзухар.
2. Като същ. светлосиньо ср. а) Светъл син цвят, светла синя боя. Противоп. тъмносиньо. През деня те [„Сините камъни“] меняха цветовете си: багреха се в мораво, светлосиньо или пламтяха като планински пожар. Ем. Манов, ПЯ, 176. Мастиленосинята вода постепенно просветля, избистри се и багрите ѝ се запреливаха от светлосиньо до светлозелено. О. Бояджиев, П, 42. Погледната оттук, занаятчийската улица представлява многоцветна дъга – от тъмнокафявото на дюкянджийските фасади до светлосиньото на небесната ивица. Ив. Коларов, Е, 36. б) Облекло, дреха, тъкан в светъл син цвят. Противоп. тъмносиньо. Харесвам се в светлосиньо.