СВЀТЛОСТ, -ттà, мн. няма, ж. 1. Качество на светъл, интензивност на излъчена или отразена светлина; яркост. Тая видима светлост се намира по фотометричен начин. Фотометрите са уреди, които ни дават възможност да познаем колко едно тяло е по-светло от друго. Г. Томалевски, АН, 316. Освен тези обикновени нови звезди, които увеличават светлостта си около 100 000 пъти, много по-рядко се явяват така наречените свръхнови звезди, при които размерите на вътрешната експлозия са още по-грандиозни и светлостта им се увеличава милиони пъти. Астр. XI кл, 1964, 92-93. Цялото небе било поделено на 88 съзвездия. Най-светлите звезди от дадено съзвездие са обозначени с букви от гръцката азбука, като редът на буквите съвпада с реда на тяхната светлост. К, 1973, кн. 1, 44.
2. В съчет. с притеж. местоим. ваш, негов, техен. За назоваване на княз, принц или на друго високопоставено лице, непринадлежащо към управляващата династия, или при обръщение към него. – А какво е вашето собствено мнение? – запита князът. – Моето мнение и да го кажа, не знам дали ще хареса на Ваша светлост. В. Геновска, СГ, 47. Негова светлост княз Михайло ме натовари като извънреден пратеник и пълномощник, за което нося това официално писмо. Ст. Дичев, ЗС I, 281-282. Негова светлост, великият съветник, чака повеленията на Ваше Величество. В. Друмев, И, 37. // За почтително или шеговито назоваване на някого. Луша: – Ако излезе вярно, че Камен се готвел да продава имота, тогаз на всички ни ще олекне. Нада: – Камен не може да направи такова нещо! Луша: – Ами кажи ми тогаз защо от два месеца негова светлост мълчи? Д. Немиров, В, 79. Ще отидат всички без моя светлост.
3. Остар. Светлина (във 2 и 6 знач.). Там, при слабата светлост от звездите, закусихме. Св. Миларов, СЦТ, 230. Тя [луната] ся вам вижда много блистателна всред нощите; обаче тя няма никаква светлост в себе си. Е. Васкидович, ПП (превод), 12. Когато го [детето] полагаш [в люлката], забрани го от мухи, както и от силна светлост. Хр. Данов, Лет., 1869, 99. Светлостта, която в него [месеца] гледаме, приимва я от отражението на слънцето и ни я изпраща. Г. Икономов, КЗ, 3. ● Обр. Той мигновено прозря тогава, при виждането на тая девойка, нови кръгозори от светлост и надежда. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 173. Човешкий разум / .. да проникне и познае / незнайното зад знайния предел / .. / Кое най-първо му е дало тласък – / тъмата ли в копнеж за светлостта. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 136.