СВЕТЛУ̀КАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Блещукам (в 1 знач.); светулкам, светукам. Огнището самичко бе се съживило, плахи пламъчета избухваха и светлукаха. Ил. Волен, БX, 62. Те [циганите] бяха млади, с мургави лица, само зъбите им се белееха и очите им живо и хитро светлукаха. Ил. Волен, РК, 36. Месец, още и звездите / по небето да светлукат, / да си греят и блещукат. Ив. Вазов, В, 11. Светлука огнец в къщичката на лесничея и светяше също като звезда. Нар. прик., Xристом. ВВ I, 53.