СВЀТНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); свèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. свèтнат, св., непрех. и прех. Светвам. Манастирский храм цял светнуваше; ярка, весела светлина огряваше всичките му врати и прозорци. Службата начеваше много рано – от среднощ. Н. Начов, КМСО, 26. Тогава неговото инак толкоз отчаяно лице разведряваше се и светнуваше. Св. Миларов, СЦТ, 79. Със съставянието на една Българска екзархия съвършено свободна в извършванието на административната власт върху народното наше духовенство едно ново слънце светнува над българския хоризонт. СбПер. п II, 129. светнувам се, светна се страд. светнувам си, светна си възвр. светнува се, светне се безл.