СВЀТО и СВЕТÒ нареч. Остар. и диал. Свято. – Комитета основахме мнозина. Аз, Иванчо Грудов, Сарос… – Диамандеску продължи да изрежда хората, без да мисли за свето пазените тайни. Ст. Дичев, ЗС І, 423. Албанският народ свето пази спомена за своите герои. Н. Фурнаджиев, МП, 120. Той [Мойсей] зел от Господа закон как да служат Богу и да живеят свето. Д. Манчев, НН (превод), 35.