СВЕТОВЪЗПРИЀМАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Възприемане на света, на действителността чрез настроения, чувства, усещания; световъзприятие, светоусещане. В продължение на векове пословиците и поговорките се предават от поколение на поколение като наследство, което отразява многовековния социален и исторически опит на народа. В концентрирана форма в тях е отразена спецификата на световъзприемането на един или друг етнос. М. Витанова, ЧС, 24. Песимизмът на П. К. Яворов е понятно човешко световъзприемане. Той си има своите обществено-исторически, дори бих казал, своите социални корени. Л. Георгиев, ГЦ, 83. В световъзприемането на средновековния човек, в чието битие християнската религия заема централно място, работата се възприема като възмездие за първородния грях на човека. Л. Крумова-Цветкова и др., БЛФ I, 467.