СВЕТОВЪЗПРИЯ̀ТИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Световъзприемане; светоусещане. В основата на световъзприятието на средновековния човек лежи християнската религия. В. Панайотов, Т, 286. Главните герои [в „Българи от старо време“] са различни, често противоположни по световъзприятие и по личен характер, но са и тясно свързани по приятелство и по яростна защита на своите житейски позиции. А. Ангелов и др., ЕП, 647. Песимистичната нагласа на световъзприятието на символистите обуславя устойчивата поява на символа на пустинята и в поезията на Славянския юг в началото на двадесетото столетие. А. Иванова, ПЮС, 87.